
„Младежта е съкровището на човечеството, най-свидният негов цвят и най-съкровената му надежда“
Асен Златаров
1885 г. – На 16 февруари в град Хасково в семейството на Теофани и Христо Златарови се ражда второ дете – Иван-Асен.
1903 г. – Семейството се премества в София, където Асен завършва реална гимназия. Същата година се записва студент по химия в Софийския университет.
1904 г. – Заминава за Женева, където продължава да следва химия.
1908 г. – В Гренобъл – Франция защитава докторската си теза и получава титлата “Доктор по физика и химия”. През м. май същата година се завръща в България и от м. септември е учител по химия в родния си град Хасково.
1909 г. – Заминава за Германия и специализира химия на хранителните продукти и съдебна химия при проф. Т. Паул в Мюнхен.
1910 г. – Завръща се в България и постъпва като асистент по органична химия в катедрата при физико-математическия факултет на Софийския университет.
1912 /1915 г. – Участва в Балканската и Междусъюзническата войни като санитарен доброволец. Мобилизиран е в Първата световна война.
1920 г. – Избран е за частен доцент по физиологична химия към медицинския факултет в София и за частен доцент по биохимия към ФМФ.
1924 г. – Назначен е за извънреден професор при катедрата по органична химия.
1928 г. – Избран е за председател на Съюза на българските химици.
1934 г. – Взема участие в 11-ия Международен конгрес по химия в Мадрид – Испания.
1935 г. – Заминава с група студенти в Белград – Сърбия, където изнася беседи. Избран е за редовен професор и титуляр на катедрата по органична химия в Софийския университет.
1936 г. – На 22 декември в една виенска болница след две последователни операции престава да тупти сърцето на Асен Златаров.