Посещението на Княжеския дворец и помещаващите се в него Национална художествена галерия и Национален етнографски музей, е част от обиколката на учениците от 2.“б“ и 4.“б“ клас из места, свързани с историята на България и в частност на столицата София. Княжеският, по-късно Царски дворец, е между първите символи при следосвобожденското обновяване на София, избрана за столица на Третото Българско Царство. В централната част на града съществуващият турски конак, изграден след изгаряне през 1873 – 1875 г., е определен и преустроен за Княжеска резиденция. През 1879 г. княз Александър І предприема коренни промени в двореца. Около него се оформя парково пространство, оградено с красива желязна ограда. С невиждан дотогава бал в чест на завършването на двореца е посрещната 1883 г.
С идването на престола на Княз Фердинанд І през август 1887 г. започва ново преустройство на дворцовата сграда, преобразявайки я в „най-изтънчения и изискано поддържан дворец в Европа“.
Фокус в посещението ни на тази уникална по рода си сграда в центъра на София, е нейното предназначение и функции, свързани с дворцовия живот, за периода след Освобождението до края на монархията в България. В Националната галерия, наред с творби на български художници, учениците имаха възможност да разгледат тронната зала, бални салони, приемни, трапезария и зимна градина.
В крилото от двореца, което е предназначено за княжеската фамилия, се помещава Националният етнографски музей. Децата се разходиха и разгледаха някои помещения в него, като библиотека, учебни салони, стаи за игра и развлечения, трапезария и приемна, покрит вход за каляски и две зимни градини, запазен асансьор.
Княжеският дворец, претърпял редица промени във времето – от конак през болница до княжески/царски дворец, днес е комплекс от национални музеи, а сградата е обявена за паметник на културата.
